На Голяма задушница, на баба ми

На гроба ти преливах днес вода.
Поседнах там и ти говорих дълго.
За мен, за теб, за любовта,
макар да знам,че ти си мъртва.

В деня на мъртвите говорих с теб,
а всъщност жива в мене те усещах.
в душата ми за тебе няма креп,
защото знам, че в мен си същата.

И като мене цял живот за любовта
единствено и само си горяла,
измъквала си я от пепелта,
не я предаде никога нахалост...

Говорих ти, че като тебе искам
на себе си докрай  да бъда вярна,
да съхраня душата си и искрено
за всеки миг да бъда благодарна...

Разказах ти за мен, от гроба ти
сега ще тръгвам - вино ще прелея...

И - Господи, прости на мъртвите
а ние, живите - ще оцелеем..

Затова ли сънувах дядо си - било задушница!

Мъжка Голяма Задушница - Архангелова, почитат се покойниците с вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите...

Сигурно баба ти е била много свестен човек. Вижда се, че обичта, която ти е дала, я има още.

И като мене цял живот за любовта
единствено и само си горяла,
измъквала си я от пепелта,
не я предаде никога нахалост...

Ето с това трябва дасе гордеем и да искаме да го можем. Това е силна и велика жена, която се е борила единствено и само за своята любов. Можете да се гордеете с нея. Спомена за добрия човек ни дава възможността да искаме и да се стремим да бъдем като него. Това е велико. Радвам се за Вас, можете да се гордеете със своята баба. Желая Ви всичко добро.