Виждах я в огледалото. Не исках да я гледам, но погледът ми все натам отиваше. Вратата на гардероба зееше отворена и бялата рокля се виждаше в дъното му. 
В сумрака на стаята дори не изглеждаше, че е бяла, а смътно преливаше в гълъбово.

Трябваше да я изхвърля... 
Или още по- добре – да я изгоря. 
Да не бях си я вземала обратно. Огън ми гори душата като я погледна. Все ме тегли да я облека и да сe запилея в горите.
 Да не се връщам.

Отказа се от нея, нали се отказа, не я гледай сега...

Не съм се отказала, щом още я пазя, значи не съм. 

На него показа ли я? Той нали знае...

Знае. И пак ме иска, нищо, че съм такава.

Чудна работа, знае и пак иска да те види в нея. Не знае ли, че повече няма да те види...

Знае, ама такива са мъжете – все искат непостижимото. Искат да задържат в ръце пясъка от пустинята, водата от морето, птиците от небето...

Не я гледай! Да не я беше оставяла, като толкова искаш.

Като знам, че я имам още  и че мога пак да я сложа... като последен изход...

Това си е самоубийство.

Не, това е свобода!

Нали не си го избирала това, нали искаше да имаш избор...Нали затова я остави там.

Да...но нали мога сега да избера...

Но... така може да го загубиш...

Може би,...а може и да спечеля... Все пак е самодивска роба...

Знам, Силве, не че обичам да се измъчвам сама, опитвам се да не го правя,наистина:)

...съгласен съм с ketbaloo ... защо просто не кажеш ...баста...
;)

... с даскалъка? :) Реши ли се проблемът или не?

просто я сгъни за да не я гледаш.
хем я имаш, хем не я виждаш.
няма толкова да боли.
струва ми се.

Jones, почивам си, лято е, наесен може би пак...

zorro, щеше да е твърде лесно, ако простоможех да я сгъна...:)

моля тее, бъди силна. и романтична също. ти, обаче си достатъчно романтична според мен ;)

Това е съществен момент, избираш, да загубиш ... или да не го загубиш. Т.е. колко ти пука за него. Добре е предаден момента на оценяване на приоритетите.