Постинг
22.06.2008 20:41 -
почти нестинарско
Вече не влизам в непознати треви...
С малки стъпки вървя.
И не бързам.
Ако стъпя накриво
може би ще боли...
Затова в изгорялото стъпвам.
Няма въглени вече,
но вървя предпазливо,
ако правя големите крачки,
броя първо думите мълчаливо,
после внимателно казвам ги гласно.
Не се крия зад маска-
както винаги, всъщност.
Аз съм тук и все още съм същата
Можеш дори да се хванеш на бас –
Ако кажеш „Любов” – се обръщам.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.