Постинг
16.06.2008 20:52 -
Последната врата
Има една врата, през която всеки от нас ще премине... Рано или късно, все някой ден ще направим последната крачка и ще престанем да крачим по тази земя.
Днес разбрах, че вчера е починал мой колега. Инсулт. Не беше млад, но и не беше твърде стар. Имаше още дни пред себе си. Просто ако работиш като учител в сегашно време рано или късно плащаш висока цена - или здраве, или нерви, или ...както се оказва - живот.
След един твърде наситен с емоционалност, упреци,неприятни думи и обвинения съвет, един човек плати със собствения си живот. Не ми беше близък, не го познавах добре. Но настърхнах, като си помислих, че на негово място може да е всеки от нас. Всеки, който е толкова емоционален, че приема работата си твърде лично. Плаках за него, защото беше добър човек.
Мир на душата му.
Докато дойде мигът да премина онази - последната врата за мен - няма да спра да си мисля колко е прекрасен всъщност светът. И как не искам да пропусна нито миг и нито минута щастие, което бих могла да имам.
Да направя нещата, които не съм, но бих искала. Да сбъдна някоя от мечтите си точно сега, защото не знам докога ще има утре.
Да подаря любов на някого, който я заслужава.
Да приема да бъда обичана без страх, че няма да има утре...
Защото светът е прекрасен...
Днес разбрах, че вчера е починал мой колега. Инсулт. Не беше млад, но и не беше твърде стар. Имаше още дни пред себе си. Просто ако работиш като учител в сегашно време рано или късно плащаш висока цена - или здраве, или нерви, или ...както се оказва - живот.
След един твърде наситен с емоционалност, упреци,неприятни думи и обвинения съвет, един човек плати със собствения си живот. Не ми беше близък, не го познавах добре. Но настърхнах, като си помислих, че на негово място може да е всеки от нас. Всеки, който е толкова емоционален, че приема работата си твърде лично. Плаках за него, защото беше добър човек.
Мир на душата му.
Докато дойде мигът да премина онази - последната врата за мен - няма да спра да си мисля колко е прекрасен всъщност светът. И как не искам да пропусна нито миг и нито минута щастие, което бих могла да имам.
Да направя нещата, които не съм, но бих искала. Да сбъдна някоя от мечтите си точно сега, защото не знам докога ще има утре.
Да подаря любов на някого, който я заслужава.
Да приема да бъда обичана без страх, че няма да има утре...
Защото светът е прекрасен...
...светът е Прекрасен... само, когато сме Щастливи!!!... всичко друго е съвкупност от Усещания и Зависимости ...на Душата, докато си търси място в света на Лъжите...
цитирайкоято плаща всеки от нас не винаги си заслужава, но и това е субективно погледнато. Истина е, че трудът на учителя не може да бъде оценен от някой, на който му звучи напълно непознат взрива при някой от педагогическите съвети... и не само. Мир на душата на колегата!
Колкото до последната врата... мисля, че не трябва да пропускаме нито една врата, която застане пред нас преди онази, последната. Дали ги отваряме или не, дали само надникваме през тях или ги изваждаме от рамките им, важното е да не ги отчитаме един ден като пропуснати. И светът е прекрасен, дори когато е тъмно, нали?
цитирайКолкото до последната врата... мисля, че не трябва да пропускаме нито една врата, която застане пред нас преди онази, последната. Дали ги отваряме или не, дали само надникваме през тях или ги изваждаме от рамките им, важното е да не ги отчитаме един ден като пропуснати. И светът е прекрасен, дори когато е тъмно, нали?
Блу, светът е прекрасен винаги!Не само когато сме щастливи, но точно тогава отваряме усещанията и въприятията си за прекрасното в него:)
Благодаря, Радалия, знам, че всеки приема за себе си какво и колко може да плати, за да прави и работи това, което обича:) А за вратите по пътя... за някои се иска кураж да ги отвориш, за други - просто преминаваш с лекота, но винаги зад тях има един прекрасен свят:)
цитирайБлагодаря, Радалия, знам, че всеки приема за себе си какво и колко може да плати, за да прави и работи това, което обича:) А за вратите по пътя... за някои се иска кураж да ги отвориш, за други - просто преминаваш с лекота, но винаги зад тях има един прекрасен свят:)
Думите са спасение , а делата ни - изпитание. Животът е хубав дори когато не е , но света е за
двама , сам човек е половин човек , с половин мечти...Струва си да живеем разумно за да се радваме на този свят по-дълго !
цитирайдвама , сам човек е половин човек , с половин мечти...Струва си да живеем разумно за да се радваме на този свят по-дълго !
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.