Ти ще ме зърнеш случайно отнякъде

– бяла дреха ще нося насън,

Не, не сватбена риза облякох,

и не е самодивска дори

Всички твои усмивки отвлякох.

Всички мостове изгорих.

Ти недей ме обича, проклета съм.

И не ставам за ласка, боля,

още свивам ревниво душата си

дето в толкова сълзи преля..

Аз съм истинска, но опърничава,

и дори да ме хванеш в ръце

ще извия ходило от тичане,

скрила в пазвата твоето сърце...

 

Пак ще стъпвам във белите облаци

в бели сънища, с моите бели коне

ще съживявам отново мечтите си,

за да се сбъдне едничка поне...

и го усещам адски близко...Наистина, но знаеш ли, в едно любимо мое стихотворение се казва ,,Добрите хора лесно се обичат, магията е да обичаш лошите...``

Ммммм, Камелия Кондова ми е любима много:)
Ми, може и да е права...дано да е права:)))