Понякога си мисля колко лесно попадаме сами в капана на собственото си заблуждение. Ако можехме да връщаме времето назад и да поправяме грешките, които сме правили. Да обичаме повече, отколкото тогава. Да не казваме думи, за които страдаме. Да кажем тези, които сме премълчали. Да направим нещо, което сме искали, а не сме посмели. Да се спрем от крачката, за която съжаляваме. Да направим тази, преди която сме спрели.
   Да оценим това, което не сме имали. Да не скърбим за нещо, което сме нямали.

Много е коварен този капан. Може да пропилееш ценните си мигове, съжалявайки за нещо, което е можело да бъде, а не е било… Или задоволявайки се с нещо друго, като е можело да имаш целия свят.

  Дали затова сме така устроени, че все си задаваме въпроса „Ами ако…?”

Ако можех да върна времето назад… Дали тогава щях да съм тук и същата?
   Няма "Ако...", няма начин да поправим нещо вече минало... Единственият изход от този капан е да правим нещата сега...тук...днес...
    Да направим днес това, за което бихме съжалявали, че не сме направили утре...Аз започвам днес.