Пристъпвам през прага на старата катедрала и се колебая дали да продължа. Вътре е тъмно, с мъждукащи светлинки от свещниците, дори изглежда малко зловещо и страшно.

В тясното пространство на изповедалнята въздухът е тежък, с мирис на застояло и старо. Всеки дъх, който поемам на пресекулки, залепва за гърлото ми.

    Имам желание да избягам, но в този момент влиза свещеникът -
- Говори, дете мое... –гласът му е тих и успокояващ.
 Но бурята в душата ми не може да се потуши с думи, или да стихне след една изповед.

Искам да говоря. Искам да излея всичко от мен, да спре да ме прогаря отвътре, да не ме мъчи по нощите неизказано, да мога да заспя най – сетне. Искам да изпразня душата си от всичко, за да започна на чисто.

Искам да говоря , а гърлото ми е пресъхнало. Искам да отворя уста, а не мога.

...Глупачка, това е спасението ти, не знаеш ли...Изповядай се, причести се, спаси душата си, тя е безсмъртна, за нея трябва да мислиш, не за жалкото си телесно съществуване на тази земя... Най – много да те накара да кажеш стотина пъти „Аве, Мария” и „Отче наш” или да четеш псалмите, какво толкова... Но ще ти даде опрощение.

 

Глупачка такава, за какво ти е това опрощение – това е гласът на дявола в мен, който ме бута към пропастта винаги...

Искам да говоря. Опитвам се да изкарам от себе си поне една дума. Нататък ще е лесно...

Свещеникът търпеливо чака.
Нещо в мен се отприщва, и не мога да спра да говоря, сякаш тази уста не е моя, но думите са същите – тези, които исках да изкарам от себе си.

 Ставам и тръгвам към изхода.

Дори не чакам да ми каже, че Бог ще ми прости и колко молитви трябва да кажа.

 Заставам на прага на църквата. Отварям тежката врата бавно, а слънцето ме залива с топлите си розови лъчи.

Изгрев е.

Започва новият ден.

време за изповед.....

за разчистване о освобождение. . .

тежки са клепачите, но ... :) отвъд тях е изгревът

събуди се

директно на Бог !!! Не е необходимо да го правиш пред който и да е свещеник. В Библията пише, че Исус Христос е личен наш ходатай пред Бог Отец и когато се обръщаме директно към него, то нашата молитва или изповед стига до нашия Небесен Отец !!! Само Той ще те разбере най-добре и няма да ни осъди за нашите грешки, а ще ни приеме с любов :)

Винаги когато почувстваш нужда да излееш душата си в молитва то го прави независимо къде се намираш мила!Изповедтта какво е?Това е обръщение към Бога в което изказваш това което те терзае и най вече в самоанализ споделяш грешките си.Това пречистване от което всеки един се нуждае е добре да го правим всеки ден- един вид духовно измиване преди да заспим.В този разговор с Бога нека да сме максимално честни и да изговорим всичко което ни се е насъбрало през този ден.Бог е милостив и търпелив да слуша повярвай ми.Н е му дотягаме а напротив иска да бъдем близо до него и да споделяме тревогите си.
А що се отнася до безсмъртната душа ти мислиш ли че душата ти отива някъде като умреш?Защо тогава Исус говори за възкресение?Защо ща възкресява приятеля си Лазар ако душата му вече е отишла на по-хубаво място?Но това е друга тема- извинявай.
Поздрав!

...разкажи си ги нещата...и...?!

прегръщам те :):):)

Първата и много важна стъпка е сторена....
Радвам се за теб и за силата, която си проявила!
Бог да те пази!:)